Четиридесет рая, които искам да посетя - Куба

24. Куба - Островът на Свободата

„Куба е земята, по-прекрасна

от която човешките очи

не са виждали”.

Из дневника на Христофор Колумб,

ХV век.

Република Куба е латиноамериканска островна държава на Карибите с излаз на Карибско море, Мексиканския залив и Атлантическия океан. Куба е най-голямата по площ карибска държава, заемайки големия едноименен остров и няколко по-малки архипелага и има най-голямо население сред островните държави в региона — над 11 000 000 души. Столицата ѝ е град Хавана.

Куба има богата култура, която представлява смес от местни островитянски традиции и влияние на испанските колониалисти, африканските роби и Съединените Щати.

Христофор Колумб пристига на острова през 1492 г. Главното население на острова тогава са араваките, таините и сибонеите, дошли от Северна Америка векове преди това. Названието на Куба произлиза от начина, по който таините са наричали острова — Каобана, което на езика им означава "център".[10]

Когато Колумб пристига в края на 15 век, той обявява острова за испанска територия[11] и го нарича Исла Хуана, по името на принц Хуан Астурски.[12]

През 1512 г. Диего Веласкес де Куеляр завоюва целия остров и изгражда първия испански град там — Нуестра Асунсион де Баракоа, а след това се създават Сантяго де Куба, Баямо, Пуерто Принсипе и Хавана, която става столица през 1515 година.

Благодарение на цветущата търговия, през средата на XVIII век Хавана вече е най-развития град в региона.

Република Куба се намира на дългия около 1260 км и тесен 191 км в (най-широката си част) едноименен остров, разположен в посока запад-изток. На север протокът Флорида отделя Куба от САЩ, а на изток Наветреният проток я разделя от остров Хаити. Най-близкият и южен съсед е остров Ямайка. Дългата брегова линия на остров Куба е разчленена от стотици естествени заливи, рифове и полуострови. На Република Куба принадлежат още сравнително големият остров Хувентуд (бивш Пинос) и около 1600 малки острови,повечето от тях незаселени.

Релефът на Куба е предимно равнинен. Планините и възвишенията заемат около 1/4 от площта ѝ. Сиера Маестра е основната планинска верига, минаваща през Карибите и пресичаща остров Куба в югоизточната част. Тук се извисява най-високият връх Туркино (2005 м). Ниските южни част на островната са част от варовиковата Карибска плоча, на която се намират още полуостров Юкатан Мексико,полуостров Флорида, САЩ и Бахамските острови. Най-дългите река в Куба е Кауто. Тя тече в посока от изток на запад, на 20 км северно от град Баямо, но е плавателна за малки лодки.

Климатът на страната е горещ и влажен тропичен-пасатен, като 80% от обилните валежи падат през лятото (май-октомври).

10% от територията на страната е заета от гори.

Куба заема най-големия остров на Антилския архипелаг. Заедно с пръснатите многобройни островчета и скали на брой около 1600 територията и е 111 000 кв. км. С тая си площ тя е почти колкото България. Когато наблюдаваме върху географската карта острова Куба – удължен и изтънен, можем да го оприличим на крокодил, проснал се в сините води на Карибско море. Неговата дължина от нос Сан Антонио на запад до нос Кемадо на изток е 1275 км при средна ширина 145 км.

Крайбрежието на Куба е много красиво. Врязаните в сушата заливи, както и вдадените в морето полуострови, носове и коси го правят твърде разнообразно. На места бреговете са ниски и уютни, покрити с пясъчни плажове, на други – блатливи, а на трети – стръмни, скалисти, в които вълните се разбиват с невъобразим трясък. Островът е само на 180 км разстояние от САЩ, отделен чрез водите на Флоридския проток. Юкатанският проток, 210 км широк, го отделя от Мексико, а Наветреният проток, 77 км широк – от остров Хаити.

В по-голямата си част Куба е равнинна. Планините и са разположени почти по периферията и не са много високи, затова 90% от територията и може да се обработва. Покрай южния бряг в провинцията Ориенте се издига младонагънатата, обрасла с хубави гори, Сиера Маестра. Дълга е около 250 км и широка около 30 км. Състои се от няколко планински вериги с най-висок връх Пико Реал дел Туркино – 1960 м.

Сиера Маестра е легендарната планина, в която всяка чука, всяка долина, всяка плантация има своята героична и кървава история. Тук, в нейните пазви лумват пламъците на Десетгодишната война (1868-1878 г.) за освобождаването от испанско колониално робство. Тук в Сантиаго де Куба Фидел Кастро извършва първото си бойно кръщение. Тук на 30 ноември 1956 г. избухва въстание под ръководството на младия патриот Франк Пайс. Тук в гъстите гори потърсва закрила и малкият отряд на Фидел Кастро, пристигнал с кораба “Гранма”, който в последствие се разраства в героична армия. Оттук под легендарния връх Туркино прогърмяват огнените слова на радиостанцията “Бунтовник”. И днес в този планински край пак се каляват най-добрите войници. Туркино е определено да възпитава младежта на свободна Куба. Едно от условията за влизане в младежката организация “Хаван Ребелуе” (млад въстаник) е изкачването на върха пет пъти последователно, без да се каже “ох”, но не така просто като туристи. Всяко изкачване става организирано, съпроводено с много трудности, по няколко дни без хляб, вода, спане и ред други несгоди. Това изкачване е известно под името “петте върха”.

Климатът на Куба е тропичен. Но тук горещият и влажен въздух на освежителнотодействие на североизточния пасат и бризовете. Средногодишната температура е 23°. Има два характерни сезона – сух и дъждовен. Сухият е от ноември до април, в който нерядко падат краткотрайни валежи. А дъждовният е от май до октомври. Средногодишният валеж е около 1500 мм. Най-големи дъждове падат по време на тропичните циклони. Куба често попада на пътя на този опасен вятър, който се заражда близо до екватора. Той представлява гигантски въздушен вихър, който се върти около един център, наречен “око” на бурята. Там е тихо, въпреки че наоколо бушуват ветрове със скорост, по-голяма от 200 км в час. Той обхваща големи райони. Облаците в него достигат до 12 000 м височина, а даже и повече. Със силата си тропичните урагани изтръгват дървета, разрушават къщи, с проливните си дъждове наводняват обширни области.

Топлият благодатен климат създава много благоприятни условия за развитието на селското стопанство. Много култури тук могат да дават по 2-3 реколти в годината.

Растителността е вечнозелена – тропична. Естествената растителност е запазена в по-високите части и някои вътрешни равнини. Тук извисяват стволове кралската палма, махагоновото дърво, абаносовото, каучуковото и др. Испанците пренасят много от маслодайните и влакнодайните култури, както и житните растения, зеленчуците, бананите, цитрусите, пъпешите, кафеното дърво, ориза, бобовите култури, както и хенекена. От влакното на последния се плетат въжета и тъкат някои платове. Но най-полезното чуждоземно растение, което намира изключително благоприятни условия, се оказва захарната тръстика.

Непрекъснатото лято, непрекъснатото плодородие, огромните подземни и надземни богатства, трудолюбивият народ и новият обществен строй – това са важни условия, които улесняват бързото развитие на социалистическа Куба.

Източници:
wikipedia.bg
journey.bg