Четиридесет рая, които искам да посетя - Куба

24. Куба - Островът на Свободата

„Куба е земята, по-прекрасна

от която човешките очи

не са виждали”.

Из дневника на Христофор Колумб,

ХV век.

Република Куба е латиноамериканска островна държава на Карибите с излаз на Карибско море, Мексиканския залив и Атлантическия океан. Куба е най-голямата по площ карибска държава, заемайки големия едноименен остров и няколко по-малки архипелага и има най-голямо население сред островните държави в региона — над 11 000 000 души. Столицата ѝ е град Хавана.

Куба има богата култура, която представлява смес от местни островитянски традиции и влияние на испанските колониалисти, африканските роби и Съединените Щати.

Христофор Колумб пристига на острова през 1492 г. Главното население на острова тогава са араваките, таините и сибонеите, дошли от Северна Америка векове преди това. Названието на Куба произлиза от начина, по който таините са наричали острова — Каобана, което на езика им означава "център".[10]

Когато Колумб пристига в края на 15 век, той обявява острова за испанска територия[11] и го нарича Исла Хуана, по името на принц Хуан Астурски.[12]

През 1512 г. Диего Веласкес де Куеляр завоюва целия остров и изгражда първия испански град там — Нуестра Асунсион де Баракоа, а след това се създават Сантяго де Куба, Баямо, Пуерто Принсипе и Хавана, която става столица през 1515 година.

Благодарение на цветущата търговия, през средата на XVIII век Хавана вече е най-развития град в региона.

Република Куба се намира на дългия около 1260 км и тесен 191 км в (най-широката си част) едноименен остров, разположен в посока запад-изток. На север протокът Флорида отделя Куба от САЩ, а на изток Наветреният проток я разделя от остров Хаити. Най-близкият и южен съсед е остров Ямайка. Дългата брегова линия на остров Куба е разчленена от стотици естествени заливи, рифове и полуострови. На Република Куба принадлежат още сравнително големият остров Хувентуд (бивш Пинос) и около 1600 малки острови,повечето от тях незаселени.

Релефът на Куба е предимно равнинен. Планините и възвишенията заемат около 1/4 от площта ѝ. Сиера Маестра е основната планинска верига, минаваща през Карибите и пресичаща остров Куба в югоизточната част. Тук се извисява най-високият връх Туркино (2005 м). Ниските южни част на островната са част от варовиковата Карибска плоча, на която се намират още полуостров Юкатан Мексико,полуостров Флорида, САЩ и Бахамските острови. Най-дългите река в Куба е Кауто. Тя тече в посока от изток на запад, на 20 км северно от град Баямо, но е плавателна за малки лодки.

Климатът на страната е горещ и влажен тропичен-пасатен, като 80% от обилните валежи падат през лятото (май-октомври).

10% от територията на страната е заета от гори.

Куба заема най-големия остров на Антилския архипелаг. Заедно с пръснатите многобройни островчета и скали на брой около 1600 територията и е 111 000 кв. км. С тая си площ тя е почти колкото България. Когато наблюдаваме върху географската карта острова Куба – удължен и изтънен, можем да го оприличим на крокодил, проснал се в сините води на Карибско море. Неговата дължина от нос Сан Антонио на запад до нос Кемадо на изток е 1275 км при средна ширина 145 км.

Крайбрежието на Куба е много красиво. Врязаните в сушата заливи, както и вдадените в морето полуострови, носове и коси го правят твърде разнообразно. На места бреговете са ниски и уютни, покрити с пясъчни плажове, на други – блатливи, а на трети – стръмни, скалисти, в които вълните се разбиват с невъобразим трясък. Островът е само на 180 км разстояние от САЩ, отделен чрез водите на Флоридския проток. Юкатанският проток, 210 км широк, го отделя от Мексико, а Наветреният проток, 77 км широк – от остров Хаити.

В по-голямата си част Куба е равнинна. Планините и са разположени почти по периферията и не са много високи, затова 90% от територията и може да се обработва. Покрай южния бряг в провинцията Ориенте се издига младонагънатата, обрасла с хубави гори, Сиера Маестра. Дълга е около 250 км и широка около 30 км. Състои се от няколко планински вериги с най-висок връх Пико Реал дел Туркино – 1960 м.

Сиера Маестра е легендарната планина, в която всяка чука, всяка долина, всяка плантация има своята героична и кървава история. Тук, в нейните пазви лумват пламъците на Десетгодишната война (1868-1878 г.) за освобождаването от испанско колониално робство. Тук в Сантиаго де Куба Фидел Кастро извършва първото си бойно кръщение. Тук на 30 ноември 1956 г. избухва въстание под ръководството на младия патриот Франк Пайс. Тук в гъстите гори потърсва закрила и малкият отряд на Фидел Кастро, пристигнал с кораба “Гранма”, който в последствие се разраства в героична армия. Оттук под легендарния връх Туркино прогърмяват огнените слова на радиостанцията “Бунтовник”. И днес в този планински край пак се каляват най-добрите войници. Туркино е определено да възпитава младежта на свободна Куба. Едно от условията за влизане в младежката организация “Хаван Ребелуе” (млад въстаник) е изкачването на върха пет пъти последователно, без да се каже “ох”, но не така просто като туристи. Всяко изкачване става организирано, съпроводено с много трудности, по няколко дни без хляб, вода, спане и ред други несгоди. Това изкачване е известно под името “петте върха”.

Климатът на Куба е тропичен. Но тук горещият и влажен въздух на освежителнотодействие на североизточния пасат и бризовете. Средногодишната температура е 23°. Има два характерни сезона – сух и дъждовен. Сухият е от ноември до април, в който нерядко падат краткотрайни валежи. А дъждовният е от май до октомври. Средногодишният валеж е около 1500 мм. Най-големи дъждове падат по време на тропичните циклони. Куба често попада на пътя на този опасен вятър, който се заражда близо до екватора. Той представлява гигантски въздушен вихър, който се върти около един център, наречен “око” на бурята. Там е тихо, въпреки че наоколо бушуват ветрове със скорост, по-голяма от 200 км в час. Той обхваща големи райони. Облаците в него достигат до 12 000 м височина, а даже и повече. Със силата си тропичните урагани изтръгват дървета, разрушават къщи, с проливните си дъждове наводняват обширни области.

Топлият благодатен климат създава много благоприятни условия за развитието на селското стопанство. Много култури тук могат да дават по 2-3 реколти в годината.

Растителността е вечнозелена – тропична. Естествената растителност е запазена в по-високите части и някои вътрешни равнини. Тук извисяват стволове кралската палма, махагоновото дърво, абаносовото, каучуковото и др. Испанците пренасят много от маслодайните и влакнодайните култури, както и житните растения, зеленчуците, бананите, цитрусите, пъпешите, кафеното дърво, ориза, бобовите култури, както и хенекена. От влакното на последния се плетат въжета и тъкат някои платове. Но най-полезното чуждоземно растение, което намира изключително благоприятни условия, се оказва захарната тръстика.

Непрекъснатото лято, непрекъснатото плодородие, огромните подземни и надземни богатства, трудолюбивият народ и новият обществен строй – това са важни условия, които улесняват бързото развитие на социалистическа Куба.

Източници:
wikipedia.bg
journey.bg

Четиридесет рая, които искам да посетя - Тринидад и Тобаго

23. Тринидад и Тобаго - Страната на Колибрите

Тринидад и Тобаго е държава от Карибския басейн, близо до бреговете на Южна Америка. Тя е част от островната група Малки Антили. Столица е град Порт ъф Спейн.

Тринидад и Тобаго са били обитавани от местното американско население – индианци. Тринидад е бил първо населен в пред-аграрния архаичен период преди 7 000 години. В периода преди европейската колонизация Тринидад е бил окупиран от произхождащо от Араваки племе. Индианското име на Тринидад било Каири/Kairi/ или Айри / Iere/ което в превод означава “Страната на колибрите”. Христофор Колумб е първият европеец посетил островите през 1498 г. Той нарича острова “Светата троица”. Тридесет и четири години по-късно стават испанска колония, като от 1717 г. са подчинени на вицекралство Нова Гранада. През 1797 г. Тринидад е завладян от Великобритания, а през 1802 г. - официално става британска колония. От 1814 г. - Тобаго става британска колония. Административно обединение на двата острова се извършва през 1889 г. и едва през 1950 г. на Тринидад и Тобаго е предоставено вътрешно самоуправление. От 1958 г. са включени в Западноиндийската федерация. На 31 август 1962 г. са провъзгласени за независима държава в рамките на Общността. 1976 - Тринидад и Тобаго става република, страната е член на ООН от 1962 г. Името на острова Тобаго се предполага, че произхожда от английската дума “tobacco” /тютюн/.

Релефът на острова е смесица от планини и равнини. Най-високата точка в страната се намира в северната ѝ област - 940 м. надморска височина. Климатът е тропичен с два годишни сезона. Сухият сезон е през първите 6 месеца, а дъждовният (известен още като ураганен) през втората половина на годината.

Главни пристанища: Порт ъф Спейн, Скарбъроу, Тембладора, Пойнт а Пиер, Пойнт Лисас.

По-голяма част от населението живее в главните градове на страната. Трите най-големи града в Тринидад са: Порт ъф Спейн, Сан Фернандо и Чагуанас. Най-големият на Тобаго е Скарборуг. Населението на страната е изключително многообразно, като основни групи са потомците на индийски преселници и негрите. В страната има многобройна китайска и арабска (от Сирия и Ливан) общности. Значителен е броят на мигрантите от други карибски острови, както и от Латинска Америка, по-специално Венецуела.

Двата острова в Карибско море - Тринидад и Тобаго - предлагат разнообразни гледки, дейности и развлечения за туристите. Посетителите могат да се насладят на почивка на великолепните плажове, посещение на многобройните резервати с вечнозелени гори, както и на многобройните активни дейности - уиндсърфинг, водни ски, гмуркане, голф, тенис и още много други.

Тринидад не е просто остров в Карибско морe със своите прекрасни плажове с бели пясъци и питиета под някой чадър. Там има петролни пари и високи сгради. В Тринидад има сериозен крикет, когато няма сериозен футбол, и там винаги има планиран Карнавал, празненството дълго един месец преди постите.

Хората посещават Порт ъф Спейн (Пристанището на Испания), столицата на Тринидад и Тобаго, за Карнавала, или просто пътят им минава от там за традиционните ваканции в Тобаго, другият основен остров на страната. Тобаго се намира на кратко разстояние от Тринидад и е нагъсто населен с курорти.

Останете известно време на Порт ъф Спейн, изследвайки претъпканите улици, където писателят В. С. Найпол - разточителният потомък на страната, открива своята литература, а впослeдствие и Нобелова награда през 2001 г. След вашата разходка истината ще изплува: това е един от големите хранителни градове в Карибско море, най-големият Lesser Antilles, и източникът на най-добрия ром на света.

Започнете със закуската в специална достъпна лавка на Port Authority Cantee, кафетерията на пристанищен докер, поставена на ръба на пристанището. Тя е създадена от близо дузина мънички кухни с електрически горещи плочи и пропанови огнища. Има дълги маси за пикник, боядисани в свежи цветове.

Хора в кафенето говорят за безгрижната природа на Карибите, но Тринидад е работещ център, един от най-процъфтяващите острови в района. Там ще намерите различни занимания, защото има изобилие от свободно време.

Чармейн Купидо е един от собствениците на павилион за хранене. Сандвичите от риба са нейният най-прочут деликатес, познат тук. Най-добре е да консумирате този деликатес с една от сладките напитки, които се продават наблизо: водниста смесица от сок от кора на дърво, канела и захар или морски мъх и мляко. При Чармейн Купидо можете да намерите най-добрите рибни сандвичи в света. Това е и един вид национална гордост в Тринидад.

Едно от най-хубавите места на острова се намира на 45 минути път на север от Порт ъф Спейн - Maracas Bay. Това е един от най -известните плажове на острова, заради своята близост до столицата и заради неговата шокираща красота: Там ще откриете мек, червеникав пясък под извисяващи се планини и слоеве мъгла. Представете си крайбрежието на Орегон с палми с големината на секвои и вода, толкова топла, колкото я правите, за да изкъпете бебе. Всички хора от града отиват на плажа Maracas Bay през почивните дни.

Северният крайбрежен път ще ви заведе обратно до града, назад и надолу по планината, която се издига над Порт ъф Спейн и все едно сграбчва облаците. Това е тесен път, който минава през гората, даваща път на великолепни изгледи към океана. Странни магични птици с жълти окраски кацат по телефонните линии. Трудно е за някои от европейците и американците, които са свикнали да шофират от дясната страна на пътя. Всяко преминаващо превозно средство е екстремно преживяване.

Източници:
wikipedia.bg
news.bpost.bg

Четиридесет рая, които искам да посетя - Сейнт Винсент и Гренадини

22. Сейнт Винсент и Гренадини - Изумрудите на Антилите

Сейнт Винсент и Гренадини е суверенна островна държава в Централна Америка от групата на Наветрените острови, които са част от архипелага Малки Антили. Заема площ от 389 км2. Столица е град Кингстаун.

Страната е съставена от остров Сейнт Винсент и северната част на о-ви Гренадини ( Бекия, Мюстик, Кануан, Юниън Айлънд, Палм Айлънд и други по-малки острови с вулканичен произход).

Най-близките ѝ съседи са Барбадос на 160 км на изток, Сейнт Лусия на 34 км на север и Гренада на 45 км наюг. Релефът на страната е планинско-хълмист, с малко крайбрежни низини. Средната температура е 27˚ С, а годишните валежи достигат 2100 мм. На север се издига най-високата му точка, активният вулкан Суфриер (1234м), който е изригвал няколко пъти през 20в. В централната и южната част на острова планинските склонове се спускат стръмно към брега. Източното крайбрежие има много скални отверстия и черни пясъчни плажове. Островите Гренадини имат по-слабо разчленен релеф и са заобиколени от коралови рифове. Страната има топъл и влажен климат и често я връхлитат урагани.

Сейнт Винсент е водещ световен производител на нишестено брашно от арорут. Икономическият ръст на тази малка държава зависи от селското стопанство и туристическият сектор. Тропически бури унищожават сериозна част от посевите през 1994, 1995 и 2002 година, а броят на туристите спадна след атентатите в САЩ на 11 септември 2001 година. Сейнт Винсент е дом на малък банков офшорен сектор, но от скоро действа според международните стандарти.

Гренадините са тропически островен рай в Атлантика и една от горещите дестинации в света. Където и да се обърне човек, попада на малки островчета, на миниатюрни заливчета, на ръкави и морски заливи с омайни имена.

Тук, в бившите колонии на британската корона, векове наред са се спотайвали китоловци и пирати. Днес тези коралови оазиси са меката на туризма с яхти. Бекия, Мюстик, Меро, Кануан, Пти Сен Венсан и очарователния Тобаго Кейс, са само някой от по-големите острови, които магнетично привличат яхтсмени от целия свят. В тези води все още можеш да акостираш на безлюдни и девствени плажове, да забравиш земните грижи под сянката на палмите.

Ако сте избрали Сейнт Винсент и Гренадини за своя райска дестинация, то тогава не бива да пропускате карнавала, който се провежда всяка година. Удивителните ръчно направени костюми в съчетание с горещите латино ритми ще разпалят кръвта ви веднага.

Сейнт Винсънт – черната перла на Антилите

Тук се намира вулканът Ма Суфриер, който е действащ и днес. Нерядко той сее смърт сред последните потомци на индианците кариби, които живеят по опасните му гористи склонове. Тук има и няколко раста общности, които отглеждат необезпокоявани плодове, зеленчуци и разбира се марихуана във впечатляващи количества. Островът е бил открит от Колумб през 1498 година, а туземците се оказали страшно войнствени и не се дали лесно на испанските завоеватели. Сейнт Винсънт се слави като черната перла на Антилите, заради изключително плодородните си земи и неземните си пейзажи. Островът е голям колкото Гренада – 29км.дълъг и 10км.широк. Столицата е Кингстаун и е доста пренаселена 110000 жители.

Най-големият остров на архипелага се нарича Бекиа, пъстроцветно и уханно късче земя, разпростиращо се едва на 8 кв.км. земя. Наоколо се шири горичка с фантастично ухание и носи живителна прохлада, а в близост до нея е заливът Адамс, който впечатлява със ситния си златист пясък, отмиван от тюркоазените води на океана.

Най-невероятният остров на планетата се нарича Мюстик. Той е открит през недалечната 1959г. От шотландския бирен магнат Колин Тентътн. Богаташът си купил райското кътче за някакви си смешни 10 хил.долара. днес Мюстик е меката на рок звездите, актьорите, певците, политиците. Тук са построени едни от най-разкошните вили по карибското крайбрежие, тези на Дейвид Бауи, Мик Джагър, Томи Хилфигър. На източния бряг на острова се намира може би най-разкошният хотел на Карибите – „Котън Хаус”. Управата на хотела предлага дори и на простосмъртни гости на хотела да посетят(организирано) на разумни цени дворците на ВИП знаменитостите на острова. Тук има голф игрище, частна самолетна писта и център за езда.

Лагуната на мечтите- абсолютно задължително е да се потопите в тюркоазените води на плажа Макарони, след което да вземете аперитив в заведението – „При Базил”. Тук ще ви посрещнат с карибски ритми и оркестър на живо, ще се наслаждавате на суетенето на яхтите.

Самото сърце на Гренадините са – Тобаго Кейс и Лагуната на мечтите с пясък взет сякаш от дамска пудриера. Има и 5 кукленски необитаеми островчета. В Лагуната на мечтите могат да се наблюдават десетки пасажи от екзотични рибки, чиито люспи просветват веднага щом променят посоката си на движение.

Гренадините са прекрасни, тук човек се чувства като хипнотизиран от красотата на сливащите се сини цветове. Явно Бог ги е сътворил не само за собствено, но и за наше удоволствие.

Източници:
wikipedia.bg
idi.bg
tixik.com