Двадесет рая, които искам да посетя - Мартиника

Следва остров, който на пръв поглед

не привлича с кой знае какво.

Всъщност Мартиника е остров с много

богато растително разнообразие, с богата

история, която започва с откриването

му от Христофор Колумб,

с интересна смесица от култури, с много

луксозни хотели, ресторанти и кафета,

бели и сиви плажове. За да го харесате,

трябва да го опознаете, а още по-добре ще е,

ако можете да го видите.

16. Мартиника - Островът на Цветята

Мартиника е остров в източната част на Карибско море, един от най-големите острови в архипелага Малки Антили.

Мартиника е един от първите острови, завладени от испанците, а по-късно от французите.

Административно се явява задморска територия на Франция.

Климатът на остров Мартиника е тропически. Дъждовният сезон продължава от юли до ноември.

Столица на острова е Форт-дьо-Франс. Площ 1 128 km². Населението на острова според последните данни е 354 427 души (2006).

Пресни екзотични плодове като банани, маракуя и ананаси, подканваща към танци креолска музика и горещо слънце дори и през студените и дъждовни дни в Европа, това са Карибските острови, описани накратко. Наред с типичните продукти като ром и кафява захар, какао и ванилия Мартиника се отличава с невероятно разнообразна природа от плажове с кокосови палми, полета със захарна тръстика и бананови плантации на юг до планини с тропическа растителност на север.

Не е нужно да питате местните жители защо Мартиника е наричан още Мадинина, което означава Остров на цветята. След много кратко време ще се убедите сами, че типичните за острова цветя (обикновено високи около и над 1 м) са навсякъде: в градините, покрай пътя, във вазите върху масите.

Въпреки че Антилите принадлежат на Франция, архипелагът е открит от Испания.По време на второто си пътешествие в Америка Христофор Колумб се натъква на два малки острова - Мари-Галант и Ла Дезирад.По време на последното си пътешествие през 1502 г. той открива още един остров - Мартиника. Христофор Колумб видял острова още през 1493 г., но не стъпил на него до четвъртото си пътешествие през 1502 г. Дори тогава испанците не колонизирали острова, а първите европейски жители били французи, които основали селище през 1635 г. Скоро Мартиника се превърнала в богата и доходоносна колония. На острова били докарани роби от западна Африка, за да работят на плантациите със захарна тръстика, какао и кафе. Холандци и англичани многократно се опитвали да завладеят острова. Англичаните го окупирали на няколко пъти - по време на Седемгодишната война, по време на Френската революция и по време на Наполеоновите войни. Когато робството било забранено през 1814 г., хора от Индия и Китай били взети да работят в плантациите.

Островът е покрит с богата, вечно окъпана от дъждове зеленина и свежи екзотични цветя, с които местните украсяват всичко – църкви, ресторанти, въобще навсякъде...

Едно от най-важните неща за Мартиника е ромът.

Както за стопанството, така и въобще за живота там.

Хората се занимават най-вече със селско стопанство и туризъм, а в плантациите се отглежда много захарна тръстика, от която се прави... ром. С ром също готвят.

Мартиника е един от най-сериозните износители на банани за някои региони на света. Освен това, там готвят с банани, така както ние готвим с картофи. Получава се някаква бананова паста, като картофеното пюре, с която се гарнира всичко – риба, месо, правят се сладкиши. Бананите за готвене са различен сорт от бананите за ядене.

Днес Мартиника има един от най-високите стандарти на живот в целия карибски регион. Мартиника е дом за аристократи и сноби - с модни бутици, шумни градове, лъскави квартали, скъпи хотели и ресторанти.

Мартиника привлича с шикозните си курорти. Плажовете на столицата Форт де Франс са покрити с бели пясъци, а в северната част на острова - със сиви. На острова има много интересни места за посещения, като ботанически градини, старинни църкви, музеи и др.

Островът е популярен като място за гмуркане и наблюдаване на подводния животински и растителен свят.

На Мартиника трудно ще намерите по-евтино място, където да отседнете. Мартиника е известна с нощния си живот и там има безброй барове и клубове, където да танцувате и да опитате различни напитки. На Мартиника има достатъчно бутици и магазини, където да пазарувате, стига да разполагате с достатъчно финансови средства.

Двадесет рая, които искам да посетя - Ангуила

След кратко прекъсване,

съм готова да представя

новата си публикация.

Заповядайте с мен на

остров Ангуила.

15. Ангуила - Парченце от Новия Рай

Sandy Island

Ангуѝла (на английски Anguilla, Ангуила; на испански Anguila, Ангиля) е остров в източната част на Карибско море и самоуправляваща се задморска територия на Великобритания, включваща още няколко малки острова (които са без постоянно население).

Sandy Island

Остров Ангуила е с малка надморска височина, като най-високата му точка е едва на 65 метра над морското равнище. Островът е съставен от корали и варовик. Разположен е в Карибско море, на изток от Пуерто Рико. Почвата на острова е тънка и неплодородна и върху нея растат единствено храсти.

Ангуила е известна със своите красиви и екологично важни коралови рифове. Освен главният остров Ангуила, цялата задморска територия обхаща и няколо малки островчета, повечето от които ненаселени.

Основният и единствен отрасъл е туризма.Световноизвестна дестинация.Най-известният плаж тук- `` Моундейз бей``е в класацията на най-красивите плажове в света.

90% от населението на Ангуила е от негроидната раса, потомци на роби, транспортирани от Африка. Малцинства са белите хора (около 4%) и хора от смесени раси (5%).

72% от населението е коренно, а останалите 28% са хора от САЩ, Великобритания, Сейнт Китс и Невис, Доминиканската република и Ямайка.

Моундейз Бей

Туризмът е основна индустрия и посетителите (повечето от тях идват тук, за да се гмуркат), пристигат по въздух, а други вземат някоя от фериботните връзки свързващи Ангуила с Маригот, св. Мартин.

Островът няма никакви реки или потоци.

Островът разполага с неописуемо красиви коралови рифове, девствени бели пясъчни ивици, блажено спокойствие – Ангуила все повече се превръща в любимо място за романтична почивка на богати и известни от цял свят.

Разположена в топлите води на Карибско море Ангуила е самоуправляваща се отвъдморска територия на Великобритания, включваща още няколко живописни малки островчета. Те са изпъстрени с красиви хотели, плажни барове и ресторанти, предлагащи божествена морска кухня.

Хотел Модена

Cuisin Art Hotel

Слънчеви бани, шнорхелинг, гмуркане, скуба дайвинг, риболов – островите предлагат куп възможности за незабравими моменти и релакс сред екзотична красота и спокойствие. Не пропускайте да се насладите на всичко това на най-известния плаж Maunday's Bay, признат за един от най-великолепните на планетата.

Златната морска богиня с корона на главата

Хотел Кояба

Градината Каримар

През вековете Ангуила е известен на една доста съмнителна категория люде - на разбойници и пирати от цял свят. Не случайно още през 1701 година тогавашният английски губернатор Кристофър Кодрингтън определя местните жители като "перфектни негодяи". Само за три века нещата се променят до неузнаваемост. И от свърталище на престъпни типове Ангуила стана желана дестинация за всеки, решил да избяга от стреса на шумния град.

Островът предлага спокойствие, защото се е разминал с традиционната карибска култура, захарната тръстика и индустриалното производство единствено благодарение на лилипутските си размери.

Голяма промишленост никога не е могла да се развие на това място и това спестява много беди на островитяните. Те залагат за известно време на солта, тъй като Ангуила винаги е разполагала с добри солници. Както натриевият хлорид ни е необходим за трапезата на всяко хранене, по същия начин е нужен и на рафинериите, за да се филтрира добре суровият петрол. Но солниците в Тринидад и Тобаго се оказват по-производителни, така че и този бизнес е зарязан.

И точно тук на местните им хрумва гениалната идея да превърнат маломерността на острова в негов най-голям плюс. И те го обзавеждат като един неподвижен луксозен кораб, хвърлил котва навеки сред райския климат на Карибите.

Little Bay

Днес, 15 години по-късно, суперекологичното управление на туристическите ресурси и "курортите с човешки облик" дават на Ангуила предимства пред други райски дестинации, избрали един по-неоригинален път на развитие. На острова няма небостъргачи и мегахотели, задръстено движение и свръхнаселени плажове, шумни нощни локали и казина, както е в съседния Сен Мартен.

В Ангуила я няма и дребната престъпност, вгорчаваща дните на летовниците в повечето световни туристически центрове. Властите мъдро се преборват и ограничават до максимум поразиите, които може да нанесе масовия туризъм както върху околната среда, така и върху бита на местните. Това явно е един от плюсовете на тези, които последни се хвърлиха в туристическия бизнес и успяха да се поучат от грешките на изпатилите.

Първият, който предвиди добрите дни за острова, е 90-годишният патриарх Джеремая Гъмбс. Той и до ден днешен не пропуска удоволствието да се натопи в топлите морски води и да изсуши на вятъра в ранния следобед цялата си брада. На верандата на частния му хотел "Рандеву бей" той цитира с дикторския си глас английски поети и се връща към случки от бурната си младост. Преди години емигрира в Ню Йорк, но Щатите не му допадат, просто защото никога успява да забрави родните брегове. Така през 1962 година решава да се върне у дома и вдига първото малко частно хотелче. Сега то изглежда твърде скромно в сравнение със скъпите и модерни курортни оазиси като Кейп Джулука и Коув Касълс.

Именно луксът и комфортът са магическата примамка, върху която се гради благоденствието на островитяните и процъфтяването на икономиката на Ангуила.

Но те не са всичко, защото миниатюрното парченце земя в морето е сред малкото места по света, които имат още една екстра. Ангуила предложи на разглезените и богаташите перлата в своята корона - абсолютната дискретност. Тъй обичаната от звездите "прайвъси", която е напълно гарантирана на острова, бързо беше оценена от знаменитостите от света на киното и модата. Райското си гнезденце откриха Брад Пит, Ричард Гиър, Кевин Бейкън, Мадона, Дензъл Уошингтън, Сюзън Сарандън, които идват тук, за да разпуснат по свой мерак, без да трябва непрекъснато да се барикадират заради пълчищата папараци. Някои от екранните любимци дори решиха да си построят вили по тези места.

Патриархът Джеремая е доволен. Много от знаменитостите са и негови приятели. Той им отворя очите, че могат да изпушат по една трева на спокойствие в раста-кръчмата The Dune Preserve, без на другия ден всички таблоиди да пишат за случката. Тук свири автентичното си реге Банки Банкс в една неповторима пиратска атмосфера, като напитките са много яки, а забраните - почти никакви, точно като във времената на корсарите.

Shoal Bay

Островът е толкова малък, че човек би могъл да го преброди целия. Начинанието не е невъзможно, тъй като това е тясна ивица с размери 25 на 5 километра. Тук е царството на местните екзотични птици недалеч от Кейп Джулука. Пернатите без никакъв свян се оставят да бъдат фотографирани.

На любителите на подводни авантюри центърът за леководолазен спорт "Шоал бей скуба" предлага всичко необходимо, за да открият магията на потъналите галеони и фантастичните подводни обитатели, които бликат от разбитите им трюмове.

На брега местните пеликани предлагат шоу, което никога не омръзва. Те набират скорост в небето и после плонжират в океана като камикадзета. Миг по-късно вкарват в разтегателните си гуши шаваща още риба.

На острова си има и исторически музей - "Херитидж кълекшън", където сред старинни телефони, стрели на туземното племе арауак, стари снимки и морски карти, може да разгърнете и страници от близката история на острова. Те разказват за странната карибска революция, която Ангуила е преживяла през 1969 година. Тя, разбира се, се оказала оперетна и не бил изстрелян нито един куршум, не била пролята и капка кръв. Какво причинило размириците? Английските колонизатори причислили административно Ангуила към съседната островна група - Сент Китс и Невис. Това предизвикало гнева на островитяните, които се вдигнали на бунт и поискали кралица Елизабет II пак да си ги прибере под короната си като английска колония.

По време на вълненията Лондон изпраща морски пехотинци, за да потушат "бунта". Двама от тях, щом стъпват на плажа, веднага захвърлят пушки, каски и раници и с голи бели дупета бързо се потопят в топлата вода. Тяхната снимка и до днес е емблематична за историята на карибския рай, където дори революциите завършват с плаж.

Блажената летаргия на Ангуила всеки август е прекъсвана от едно специално събитие. Това е състезанието с дървени лодки, което разпалва до неузнаваемост местните страсти. Надпреварата сред вълните наистина е жестока, като често състезателите хлопват с весла главите на конкуренцията, за да стигнат първи. Каква е наградата за тъй сладката победа? Тъй като в рая хората си имат всичко, призът не е материален, а морален. Победителите грабват отличието The Bragging Right, което им дава правото да се занасят и да вземат на подбив всички останали съграждани в продължение на следващите 365 дни.

Ангуила е познат като тих и мирен остров с километри бели пясъчни ивици, оградени с чиста, кристална вода.